изпогубвало

Речник на българския език

1. изпогубвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпогубвало е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпогубвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпогубвало е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпогубвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпогубвало е производна форма на изпогубвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпогубвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпогубвало е производна форма на изпогубвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).