изпогубвал

Речник на българския език

1. изпогубвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогубвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпогубвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпогубвал е производна форма на изпогубвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпогубвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпогубвал е производна форма на изпогубвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).