изпогазил

Речник на българския език

1. изпогазил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогазил е производна форма на изпогазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогазил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпогазил е производна форма на изпогазя (мин. деят. св. прич. м. р.).