изпоарестувало

Речник на българския език

1. изпоарестувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоарестувало е производна форма на изпоарестувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоарестувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоарестувало е производна форма на изпоарестувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпоарестувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоарестувало е производна форма на изпоарестувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпоарестувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоарестувало е производна форма на изпоарестувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).