изплющявало

Речник на българския език

1. изплющявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплющявало е производна форма на изплющявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплющявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплющявало е производна форма на изплющявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплющявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплющявало е производна форма на изплющявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изплющявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплющявало е производна форма на изплющявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).