изплюл съм

Речник на българския език

1. изплюл съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изплюл съм е производна форма на изплюя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изплюл съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изплюл съм е производна форма на изплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).