изплюл е

Речник на българския език

1. изплюл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплюл е е производна форма на изплюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплюл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплюл е е производна форма на изплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).