изплюли

Речник на българския език

1. изплюли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изплюли е производна форма на изплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изплюли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изплюли е производна форма на изплюя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).