изплюл
1.
изплюл —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изплюл
е производна форма
на изплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изплюл —
мин. деят. св. прич. м. р.
изплюл
е производна форма
на изплюя (мин. деят. св. прич. м. р.).