изплитало

Речник на българския език

1. изплитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплитало е производна форма на изплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплитало е производна форма на изплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплитало е производна форма на изплитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изплитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплитало е производна форма на изплитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).