изплещило

Речник на българския език

1. изплещило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплещило е производна форма на изплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплещило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплещило е производна форма на изплещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).