изплещил

Речник на българския език

1. изплещил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплещил е производна форма на изплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплещил — мин. деят. св. прич. м. р.

изплещил е производна форма на изплещя (мин. деят. св. прич. м. р.).