изплещел

Речник на българския език

1. изплещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплещел е производна форма на изплещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплещел е производна форма на изплещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).