изплещвал

Речник на българския език

1. изплещвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплещвал е производна форма на изплещвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплещвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплещвал е производна форма на изплещвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплещвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изплещвал е производна форма на изплещвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплещвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплещвал е производна форма на изплещвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).