изплезил

Речник на българския език

1. изплезил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплезил е производна форма на изплезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплезил — мин. деят. св. прич. м. р.

изплезил е производна форма на изплезя (мин. деят. св. прич. м. р.).