изплезел

Речник на българския език

1. изплезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплезел е производна форма на изплезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплезел е производна форма на изплезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).