изплащало

Речник на българския език

1. изплащало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплащало е производна форма на изплащам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплащало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплащало е производна форма на изплащам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплащало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплащало е производна форма на изплащам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изплащало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплащало е производна форма на изплащам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).