изплатил

Речник на българския език

1. изплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплатил е производна форма на изплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

изплатил е производна форма на изплатя (мин. деят. св. прич. м. р.).