изпищял

Речник на българския език

1. изпищял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпищял е производна форма на изпищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпищял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпищял е производна форма на изпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпищял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпищял е производна форма на изпищя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпищял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпищял е производна форма на изпищя (мин. деят. несв. прич. м. р.).