изпищявал си

Речник на българския език

1. изпищявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпищявал си е производна форма на изпищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпищявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпищявал си е производна форма на изпищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпищявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпищявал си е производна форма на изпищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).