изпичахте

Речник на българския език

1. изпичахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изпичахте е производна форма на изпичам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпичахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изпичахте е производна форма на изпичам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).