изпичало

Речник на българския език

1. изпичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпичало е производна форма на изпичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпичало е производна форма на изпичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпичало е производна форма на изпичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпичало е производна форма на изпичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).