изпиукало

Речник на българския език

1. изпиукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпиукало е производна форма на изпиукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпиукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпиукало е производна форма на изпиукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпиукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпиукало е производна форма на изпиукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпиукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпиукало е производна форма на изпиукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).