изпиукала

Речник на българския език

1. изпиукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпиукала е производна форма на изпиукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпиукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпиукала е производна форма на изпиукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпиукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпиукала е производна форма на изпиукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпиукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпиукала е производна форма на изпиукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).