изпитвах

Речник на българския език

1. изпитвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпитвах е производна форма на изпитвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпитвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпитвах е производна форма на изпитвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).