изпитвал

Речник на българския език

1. изпитвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпитвал е производна форма на изпитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпитвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпитвал е производна форма на изпитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпитвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпитвал е производна форма на изпитвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпитвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпитвал е производна форма на изпитвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).