изписвал

Речник на българския език

1. изписвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изписвал е производна форма на изписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изписвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изписвал е производна форма на изписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изписвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изписвал е производна форма на изписвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изписвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изписвал е производна форма на изписвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).