изпираха

Речник на българския език

1. изпираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпираха е производна форма на изпирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпираха е производна форма на изпирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).