изпилявал си

Речник на българския език

1. изпилявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилявал си е производна форма на изпилявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпилявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилявал си е производна форма на изпилявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпилявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилявал си е производна форма на изпилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).