изпили

Речник на българския език

1. изпили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпили е производна форма на изпиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпили е производна форма на изпиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпили е производна форма на изпиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпили — повелително наклонение, ед. ч.

изпили е производна форма на изпиля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. изпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпили е производна форма на изпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. изпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпили е производна форма на изпия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).