изпикавал

Речник на българския език

1. изпикавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпикавал е производна форма на изпикавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпикавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпикавал е производна форма на изпикавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпикавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпикавал е производна форма на изпикавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпикавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпикавал е производна форма на изпикавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).