изпечете

Речник на българския език

1. изпечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпечете е производна форма на изпека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпечете — повелително наклонение, мн. ч.

изпечете е производна форма на изпека (повелително наклонение, мн. ч.).