изпечало

Речник на българския език

1. изпечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпечало е производна форма на изпека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпечало е производна форма на изпека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).