изперяло

Речник на българския език

1. изперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изперяло е производна форма на изпера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изперяло е производна форма на изпера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).