изперял

Речник на българския език

1. изперял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изперял е производна форма на изпера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изперял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изперял е производна форма на изпера (мин. деят. несв. прич. м. р.).