изперчило е

Речник на българския език

1. изперчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изперчило е е производна форма на изперча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изперчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изперчило е е производна форма на изперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).