изперчи

Речник на българския език

1. изперчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изперчи е производна форма на изперча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изперчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изперчи е производна форма на изперча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изперчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изперчи е производна форма на изперча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изперчи — повелително наклонение, ед. ч.

изперчи е производна форма на изперча (повелително наклонение, ед. ч.).