изперчвало

Речник на българския език

1. изперчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изперчвало е производна форма на изперчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изперчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изперчвало е производна форма на изперчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изперчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изперчвало е производна форма на изперчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изперчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изперчвало е производна форма на изперчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).