изпепелил
1.
изпепелил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпепелил
е производна форма
на изпепеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпепелил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпепелил
е производна форма
на изпепеля (мин. деят. св. прич. м. р.).