изпелтечил си

Речник на българския език

1. изпелтечил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпелтечил си е производна форма на изпелтеча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпелтечил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпелтечил си е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).