изпелтечило
1.
изпелтечило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпелтечило
е производна форма
на изпелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпелтечило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изпелтечило
е производна форма
на изпелтеча (мин. деят. св. прич. ср. р.).