изпелтечела

Речник на българския език

1. изпелтечела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпелтечела е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпелтечела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпелтечела е производна форма на изпелтеча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).