изпелтечвал си

Речник на българския език

1. изпелтечвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпелтечвал си е производна форма на изпелтечвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпелтечвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпелтечвал си е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпелтечвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпелтечвал си е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).