изпели

Речник на българския език

1. изпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпели е производна форма на изпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпели е производна форма на изпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. изпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпели е производна форма на изпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпели е производна форма на изпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).