изпейте

Речник на българския език

1. изпейте — повелително наклонение, мн. ч.

изпейте е производна форма на изпея (повелително наклонение, мн. ч.).

2. изпейте — повелително наклонение, мн. ч.

изпейте е производна форма на изпея (повелително наклонение, мн. ч.).