изпей

Речник на българския език

1. изпей — повелително наклонение, ед. ч.

изпей е производна форма на изпея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. изпей — повелително наклонение, ед. ч.

изпей е производна форма на изпея (повелително наклонение, ед. ч.).