изпател

1. изпател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпател е производна форма на изпатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

изпател е производна форма на изпатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).