изпарял

Речник на българския език

1. изпарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпарял е производна форма на изпаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпарял е производна форма на изпаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).