изпарило

Речник на българския език

1. изпарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпарило е производна форма на изпаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпарило е производна форма на изпаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).