изпарил
1.
изпарил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпарил
е производна форма
на изпаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпарил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпарил
е производна форма
на изпаря (мин. деят. св. прич. м. р.).